Стария воин (откъс)
В края на улицата, там, където паважът правеше рязък завой и се спускаше стръмно надолу, имаше естествено островче от изхвърлена пръст, натрошени тухли и парчета бетон, обрасли в трева.
Напролет поникваха храсталаци и сред тях, като върху трон, клечеше то, старото, уморено голямо куче.
Децата го наричаха Стария воин.
Сбогом и се пази!
Откакто Денят на последното сбогом стана официален празник, няколко пъти бях идвал на тази гара. Купувах си кафе, излизах на перона и гледах как множеството от хора с официални костюми и рокли се прощава със своето детство. Детството бе пъстро и шумно, ядеше шоколад или ближеше сладолед, подскачаше на куц крак, прелиташе край вагоните на тротонетки или тържествено притискаше към гърдите си плюшени животни.
Read MoreЛюбими стихове: СНЯГ
Gerov_Sniag.mp3
Бял сняг ще има само във градините,
АТАНАС ДАЛЧЕВ
200 + 72 СЪВЕТА КЪМ ВЛЮБЕНИТЕ МИ СИНОВЕ
Румен БАЛАБАНОВ София
ДАРБАТА Е ИСТИНСКАТА НОВЕЛА
Навремето със своите хумористични разкази Румен Балабанов лъхна свежа струя в Стършеловото гнездо. Още тогава старите ,,стършели” го пуснаха в своето царство на хумора и сатирата, защото пощръкляваше читателите да имат вярно око за красивото и грозното. Той гъделичкаше красивото под брадичката, грозното поставяше на гърба на вола, а пошлото хвърляше да се подмята от рогата на дявола.
Read MoreРумен Балабанов на 60: Живот като на шега
Писателят и издател Румен Балабанов е автор на над 20 книги. Написал е романа „Някой си отиде” и пиесата „След завоя”, играна в „Театър 199″. За сборника „Медена роса” е носител на наградата „Южна пролет”. Бил е редактор във в. „Стършел”, зам.-главен редактор на в. „Литературен фронт”. До 1997 г. издава 14 вестника, най-известен от които е „Психо”. Някои го определят като основател на жълтия печат в България. Вече е бивш собственик на прословутата телевизия на врачките „Канал 2001″. В момента е главен редактор на изданието на СБП „Словото днес”.
Read More